Днес възнамерявам да бъда относително кратък в писмените си излияния. На първо място Весела КолеВа и ЩаЗстлива Нова Гномина! След особено тежък в кулинарно и празнично естество аз съм отново жив и на линия, макар и с не толкова фина талия (не че има реална опастност от подобно нещо де..) Принципната ненатовареност на днешния ден ме кара да се надявам това е знаменателно и за останалите 4 дни, но това е отново в "онази" графа (оная с новогодишните обещания), по-скоро си бъркам в нослето и гледам да не се пречкам на шефката. Добрата новина е, че втората книга от WarCraft RPG е на път да бъде в моите космати и ноктести лапки след броени дни, добрата мома Маша която беше отвлечена от зъл метален дракон далеч, далеч отвъд Голямата Вода, се завръща и ще ми донесе този безценен том с познание. Причината за нейното завърщане за мен тъне в тотална мистерия, но предполагам, че металния дракон се е запознал с тънкостите на женския характер (като цяло) и е осъзнал величието на този неописуем феномен, тип природен. И след като се е осъзнал така да се каже, му е просветнало че това ИЗОБЩО не е лека задача, па макар и за гигантски метален дракон, който преживява на керосинена диета и лети посредством газовете си.... сега сещате ли се защо не се придвижват на ята!

А пък възнамерявах да съм кратък.... да бе

Днес е последния работен ден от тази доста гадничка седмица, което ме наввежда на мисълта че има поне някаква справедливост на тоя безобразен свят. Идват празници, мързелът става страшно напорист и заснеженото външно обкръжение подтиква единствено към "мързене" и кафепийстване на топло с удобно вдигнати крака, на прекрасния ми мазен, директорски стол. С други думи бих предпочел да съм на доста други места, но не и на работа. НО, обстоятелствата ме притискат, както може да се предположи и затова съм на работното си място. И все пак, Весели Празници и приятна почивка...

Днес за разнообразие ще пиша в края на деня. И понеже не се е случило нищо по-особено ще бъда кратък, а именно това е финалното изречение. Чао.

Понеделник - новото начало на новата седмица. Искрено се надявам да е по-лека от предишната и по тежка от следващата, но това както добре знаем спада към раздел "онанистични мечти". Беше сравнително спокоен уикенд макар и изпълнен с трепетни събития - милата ми майка-зайка реши, че не е гледала достатъчно турбо показателният български филм "Вилна Зона" и не се е насити на еснафски изцепки, затова покани на ОФИЦИАЛНА вечеря, моята т.нар. тъща - майка на преобичната ми съпруга, както и приходящите, баба, дядо и брат. Те са доста симпатични и аз по-принцип си ги харесвам доста, но който и да е поставен в подобна ситуация малко или много се държи неадекватно. И все пак ми беше забавно, и се радвам, че мина без особени усложнения, само се надявам да не възникнат в последствие. Правя всичко възможно да поръчам и поредната книга по WarCraft RPG, която е може би най-ценната Manual of Monsters, единствено нея я няма пиратирана. Аз обаче достигнах до едно фундаментално решение - подобни неща си заслужава да бъдат притежавани в оригинал, вярно е че съдържанието е едно и също, но усещането е коренно различно. Само като пипна корицата и ми се разтапя сърцето... знам колко жалко звучи, но душевната чикия е много важен елемент от живота на младия баща, не за друго а защото физическата такава е вече досаден елемент от ежедневието. Другия довод, който обичам да изтъквам(най-вече пред себе си) ,е че ако сега не напазарувам подобни глупости после няма да има я пари, я желание и прочеееее. И така, с пожелание за успешна седмица аз казвам до скоро четене и чао!

Мило дневниче,
Днес е особено важен ден. Особеността му се състои в това, че вече съм си особено близък с един мъж... никога не съм предполагал, че мога да имам нещо общо с мъж, но този е специален: Доктор Желязков, днес ми бръкна толкова дълбоко в гъза, че се оригах на лайна после! Освен това ми показа онази част моята анатомия в която слънце не огрява, но за сметка на това я даваха по ТАЛАВИЗОРА огряна от хирургична ламБа - доста подтискащо.... Та, мисълта ми беше следната - днес за първи ( и просто не мога опиша колко се надявам, за последен) път ходих на хирург, който прегледа дебелото ми черво и водещия се по инвентарна книга към него анус! Направо ми се плаче като се сетя колко ми беше неудобно, но пък от друга страна по-добре неудобно от колкото възпалено, смъдящо и болезнено! И така, след този сърцераздирателен разказ мисля да приключвам с излиянията.

Life is transient; Lore is Eternal
Vita est caducus; Doctrina est aeternus
Или преведено на нормален език :
Животът е преходен; Познанието - вечно.
Това е мотото на моята гилдия. Моята гилдия е огромна, в нея има поне още 30 човека, които аз за съжаление нито познавам нито знам дали съществуват наистина, което си е чиста шизофрения... без коментар. Истината е малко по друга, разбира се, и слава Богу! Когато разбрах че World Of WarCraft, наричана за краткост WoW, ще поддържа гилдии, се лутах между няколко идеи, някои от които бяха доста забавни, но от сегашната позиция са си смешни. Преди известно време обаче ми хрумна друга забавна идея която е за Наблюдателна Гилдия, тоест група хора които се занимават с наблюдение(какво друго, ха-ха) и събиране на информация свързана със света и събитията в него. Това си е едно доста сериозно начинание, стига да има сериозни хора достатъчно сериозни за да се захванат с него. И как ще проверим дали хората са сериозни? С доста гаден и сериозен тест по История на Света, който е подбран от кой? От мен, мноо ясно ;-) А относно това колко е гаден теста ли... ами да го кажем така:
За да се яви някой на теста, трябва да се регистрира, като име което е вече регистрирано не може да се явява втори път, ако иска повишаване на резултата се пререгистрира, като предходния резултат се анулира. Всеки кандидат може да се явява по максимум 3 пъти, ако се провали и трите пъти, бива пребит с камъни на селския площад. Въпросите, общо, са над 70 като се падат 15 подбрани по случаен признак, и времето за решаване на теста е 20 минути (приблизително минута и половина на въпрос). Принципно въпросите са подредени в 5 (пет) основни раздела, като на кандидатите се падат средно по 3(три) въпроса от раздел, като това не е 100% сигурно. Отговорите са 4 на брой и се точкуват както следва: верен отговор= 3 точки; полу-верен отговор=1 точка; грешен отговор= -1 точка; "не знам"= 0 точки, като три отговора "не знам" правят една наказателна точка, тоест -1. Отговорите на въпросите си сменят местата, като единствено "не знам" (отговор "d") е винаги последен, тоест, ако един въпрос се падне два пъти, позицията съдържаща верния отговор ще е на различни места( един път верният отговор е ПОСТАВЕН на a", друг път "b", което НЕ означава, че съдържанието на отговора ще се променя). Минимумът точки, който трябва да бъде покрит за да бъде приет кандидатът е 25. Всичко под това се счита за провал. В зависимост от броя на точките кандидатът получава ранг, като ранговете са както следва:
25-30: lucky shot in the dark
30-35: still far from the truth
35-40: gettin' warmer
40-45: Lore Nerd
Разбира се всичко подлежи на промяна както и е възможно някои неща да отпаднат, както е възможно да отпадне и цялата тая guild-shit. Емпиричните изследвания проведени от мен и група други учени в насока на гилдиите, показа досега само разочарование. Хората са егоисти вътре в себе си, и всеки дърпа чергата/парцалчето/кацата със зелето/каната с бирата към себе си, което малко или много(или по-скоро много) обезмисля груповото начинание. Но все пак, както е извстно от литературата надеждата умира последна('щото както е известно от реалния живот именно ТЯ ебава майката на човека), опитите продължават и се надявам с този драконов тест да се отсеят людете жадни за членство в гилдията. Което ИЗОБЩО не е престижно, ама хайде карай. А защо не е престижно ли, ами защото тая гилдия и всичките сбирки които се провеждат са нищо друго освен жалък опит за самозалъгване и бягство от реалността, което само по себе си не е лошо но погледнато от страни си е смешно. НО! както също е добре известно да се гледаш отстрани е един от първите признаци на шизофрения, както и редица други ментални заболявания, така че нека не правим сами крачката по наклонената плоскост на лудостта и да забравим за момент, че трябва да се блъскаме по шибаните рейсове, или да киснем в километрични задръствания и да слушаме мозъчните промивки които радиата пробутват като реклами, и да си помечтаем, който както сметне за добре! Успех и лека вечер от мен!

След порядъчно похапване/оливане/омазване омерзението ми към заобикалящия ме свят, започва да избледнява. Забелязал съм една причнно-следствена връзка между доброто ми настроение и обилната храна, също така съм забелязал и типичното за подобна връзка прогресивно затлъстяване, на неособено крехкото ми телосложение. Не е добре. Никак. Направо си е зле. Като споменах зле, анусът ми е малка трагедия... приказката за лакомия гъз и последващото дефекационно кръвотечение е толкова вярна, че направо бих заплакал ако имаше смисъл. Но няма... болката няма да се отмие със сълзи, освен ако не се третира възпалената област, което от своя страна е почти невъзможно защото ако можех да си стигна до гъза за да го оплача, няма да го поливам със сълзи а ще го нахапя така, че да си знам следващия път като нагъвам непозволени хранителни .... неща... не знам как иначе да ги нарека. Но едно си баба знае- едно си бае, това ми заричане, е подозрително подобно на известните със своята сила и постоянство "новогодишни обещания" - от нова година започвам диета, ще си завърша висшето, ще си намеря свястна работа, от която да не получавам потрес, ще получа нобелова награда за мода (примерно). Но както е печално известно подобни обещания се изпаряват със скоростта на разлян спирт, или поне с подобна на изтрезняването( 'щото то осъзнаването на това какви си ги надрънкал си е като изтрезняването -обръщаш се към най-близкия жив очевидец и със стържещ глас и влажен поглед питаш : копеле, ма верно ли?). Но тъй като поредната глава от моя дневник отново се обърна на поредната оплаквация, мислам да приключвам.

След почти половинчасово чакане, успявам да стигна до формата за писане на текст. С това доста тъпо изречение казвам, добре дошли и здравейте в моя блогг. Факта, че сте тук означава, че или аз съм ви дал адреса на блогга, или по сте попаданали тук по някакво неизвестно и мистериозно стечение на обстоятелствата. Въпреки това се надявам редовно да пиша и да ..... бла бла бла бла. Такива ми ти работи :-)